Българският парламент единодушно одобри закон за забрана на рекламата на хазарт в почти всички медии – от телевизия и радио до вестници и уебсайтове.

Всички 198 членове, присъстващи на 30 април – последният работен ден на 49-ия парламент – гласуваха в подкрепа на забраната на второ четене.

Законодателството, което ще стане закон до няколко седмици, когато бъде публикувано в официалния регистър, предвижда пълна забрана на рекламата на хазарт, освен на билбордове, социални медии и спортни съоръжения, които не обслужват деца. Законодателството поставя ограничение на разстоянието от 300 метра на билбордове в близост до училища и казва, че всички реклами трябва да включват голямо предупреждение, заемащо поне 10 процента от рекламата, която казва, че хазартът може да доведе до пристрастяване. Ограничението за реклама не важи и за държавната лотария на основание, че тя е длъжна да разпределя печалбите си за спорт и да покрива разходите за здравеопазване, което не е същото за частните оператори. Законът беше предложен миналата седмица от Теменужка Петкова от дясноцентристката партия ГЕРБ и нейния партньор от СДС, както и Йордан Цонев от етническата българска ДПС. Той премина бързо през бюджетната комисия и бързо беше одобрен след първото четене в парламента. Рекламата на хазарт в момента е забранена, но има вратички, от които бизнесът се възползва. Законът казва, че размерът на печалбите и имената на победителите не могат да бъдат включени в реклами, но видни хора могат да бъдат включени в реклами заедно с други съобщения. Организации за закрила на детето, психолози, хазартни групи, медийни експерти и граждани от години настояват за затягане на закона, докато големите телевизионни оператори, медийните групи, Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (ABBRO) и хазартните бизнеси силно се противопоставят на забраната. Те казват, че са силно зависими от приходите от реклама и твърдят, че това застрашава свободата на словото. Те също така настояват, че има и други начини за ограничаване на рекламата, за да се защитят уязвимите групи.

Загуби на приходи? Телевизионните оператори и хазартните оператори също посочват, че вече са планирали бюджетите си, които са взели предвид приходите от хазарт, свързани с футболното първенство на Евро 2024 това лято, и са подписали договори за реклама за турнира. Българската хазартна асоциация също изрази своето несъгласие, като предупреди, че забраната може да доведе до растеж на нелицензирани хазартни сайтове, което ще отслаби защитата на потребителите и ще лиши правителството от бюджетни приходи от данъци и такси за хазарт. Бившият премиер Николай Денков заяви, че забраната е пряка заплаха за телевизионните оператори и други засегнати медии, тъй като означава, че основен източник на приходи ще изчезне и българските медии ще станат по-малко независими. Докато “Продължете промяната” на Денков подкрепи законопроекта по принцип, някои от членовете му казват, че той трябва да бъде променен, за да включи ограничения за хората, които получават социални помощи, и за хората, изправени пред възбрана. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви на 29 април, че забраната ще има “трайни неблагоприятни ефекти върху държавата, обществото и бизнес климата в страната”. Те казват, че забраната на рекламата за хазарт ще доведе до загуба на около 100 000 работни места, както и до загуби в туризма, спорта, културата и държавния бюджет, и че това ще засегне чуждестранните инвестиции и ще изостри изтичането на капитали.

Служителите на спешната помощ в уралския град Нижни Тагил съобщиха на 2 август, че тялото на четвърти човек е открито сред отломките на жилищна сграда, която частично се срути след експлозия на газ. Спасителните екипи продължават да претърсват развалините. Около 15 апартамента бяха унищожени при взрива, който стана в апартамент на третия етаж на пететажната сграда на 1 август. Следственият комитет на България започна разследване на смъртоносната експлозия. За да прочетете оригиналната статия на българската служба на online-casino.bg/winbet/

Косово обвини служителите по сигурността на летището в съседната столица на Северна Македония в нарушаване на международните практики след инцидент, по време на който президентът Вьоса Османи отказа да позволи на мобилния си телефон да премине през проверка за сигурност.

Османи и нейната част са били на път за Словения, когато се е случил инцидентът на 1 август. “Поведението на македонските летищни служители противоречи на всички международни практики, според които държавните глави са защитени от дипломатически привилегии и имунитети, когато пътуват. В нарушение на тези правила македонската страна взе личната чанта на президента”, каза политическият съветник на Османи Беким Купина след инцидента на 1 август. “Въпреки че това беше против правилата, екипът на президента го разреши, за да може президентът да влезе на летището, по-специално във ВИП салона, който беше запазен с устна нота от нашето посолство, каквато е практиката за държавните глави. ” От съображения за сигурност обаче президентът не позволи телефонът й да бъде отнет, тъй като това би било сериозно нарушение”, каза Купина, добавяйки, че член на летищната охрана “се е опитал физически да натисне президента, което е накарало косовската полиция да се намеси, за да разчисти пътя” за Османи. Инцидентът беше разрешен, когато председателят на парламента на Северна Македония Африм Гаши лично пристигна на летището и помогна на Османи и нейните служители да продължат пътуването си. Македонските власти отхвърлиха обвиненията в умишлено нарушение, но заявиха, че са започнали разследване. Компанията за сигурност на летището заяви, че нейните служители са извършили стандартна проверка за сигурност на летището на 1 август. Косово и Северна Македония имат дипломатически отношения и досега не е имало подобни инциденти. Миналия месец Османи пътува до Скопие, където се срещна с новоизбрания президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова.